Книгите от библиотеката на Музея по история на медицината вече са дигитализирани
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция. Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика. Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й. Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти. Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни. Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
|
На бюрото
Нов дигитален клуб в Николаево предлага безплатен достъп до знания и умения
В Народно читалище "Васил Левски 1923" в Николаево бе открит нов дигитален клуб, който предлага иновативно пространство за обучение и достъп до съвременни технологии. Според информация от местната администрация, публикувана на официалната им фейсбук страница, ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анелия Иванова – Тодорова подчертава важността на дигиталния клуб за общността
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана стартира нова инициатива, която цели да улесни достъпа до дигитални технологии. В библиотеката вече функционира дигитален клуб, оборудван с най-съвременна техника и софтуер, който предлага бърз и безпла ...
Ангелина Липчева
|
Романи разкриват мръсните войни в Латинска Америка и техните последици
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Деян Енев: Киото е не само носталгия, а и тайна, която обогатява разказите ми
На представянето на новата си книга „Тъгувам за Киото“ в столичния книжен център „Гринуич“, писателят Деян Енев сподели своите размисли за темата, която заема централно място в неговото творчество. Според него, Киото символизира не само ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Нов дигитален клуб в Николаево предлага безплатен достъп до знания и умения
В Народно читалище "Васил Левски 1923" в Николаево бе открит нов дигитален клуб, който предлага иновативно пространство за обучение и достъп до съвременни технологии. Според информация от местната администрация, публикувана на официалната им фейсбук страница, ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Баските овчари – древни европейци или нови коренни жители на Запада?
Баските овчари са изключителни фигури на американския Запад. Романтизирани като самотни господари на безкрайните пасища, тези предполагаемо интуитивни пастири са били митологизирани с "баскост", която е била "древна, мистериозна и преди всичко, коренна", споре ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Мануела Енчева подчерта, че дигиталният клуб е инвестиция в хората на Силистра
Валери Генков
|
Златното мастило
Анна Щилянова обяви новини за дигиталния клуб в Хасково
Добрина Маркова
|
В Регионална библиотека "Христо Смирненски" в Хасково бе открит нов дигитален клуб, който цели да подкрепи местната общност и да предостави достъп до съвременни технологии. Проектът, който е на стойност 26 507 евро, е част от инициативата "Изграждане на мрежа от дигитални клубове", реализирана в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Новият клуб разполага с модерно оборудван ...
|
Експресивно
Нови мемоари разкриват неизчерпателността на епидемията от СПИН
Ангелина Липчева
|
|
15:53 ч. / 25.04.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5497 |
|
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция.
Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика.
Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й.
Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти.
Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г.
През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни.
Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Джузепе Унгарети и Поезията като свидетелство за Холокоста
В стихотворението "Мой река и ти" от Джузепе Унгарети (Giuseppe Ungaretti), включено в сборника "Болката", се разглежда трагичната ситуация на евреите по време на нацистката окупация. Темата е дълбоко актуална и предизвиква силни емоции у автора, който се ...
|
Избрано
Дигиталният клуб в библиотека „Партений Павлович“ предлага безплатен достъп до обучение за 23 153 души
В Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра ще бъде открит нов дигитален клуб на 30 януари, информираха от културната институция. Инициативата е част от проект, реализиран в партньорство с Министерството на труда и социалната ...
|
Лаура Секорд получава признание едва на осемдесет и пет години след героичния си подвиг
|
Ако сте поропуснали
Литературният форум „Южна пролет“: 54-то издание с нови шансове за младите писатели
Литературният форум „Южна пролет“ в Хасково, който е известен с конкурса за дебютанти, ще се проведе за 54-ти път между 22 и 24 април. Събитието, организирано от пресцентъра на Общината, привлича вниманието на млади автори от цялата ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |